bb-nazis1
Ако някой е обвинявал тройната коалиция и кабинета "Орешарски", че си купуват симпатиите на електората, нека види цената на обещаното от ГЕРБ и националистите.

Кабинетът „Борисов 3″ ще е най-скъпият в историята

Най-скъпият в най-новата ни история може да се окаже управленският мандат на третия кабинет „Борисов“, ако спази своите предизборни обещания. „Икономист” опита да остойности допълнителните разходи, които би направила коалицията ГЕРБ – националисти за пълен 4-годишен мандат. Общата сума се очертава да стигне близо 11 милиарда лева. Тя включва както еднократни, така и периодични плащания. Извън тази сметка са разходите по съфинансиране на европейски проекти, защото те биха били направени от всяко правителство.

За социалните групи от обществото, които са получатели на държавни средства, и за бизнесите, които разчитат основно на обществени поръчки, новината е повече от добра. Но за всички останали това означава преразпределение с риск от създаване на бюджетни дефицити и натоварване на българите с нов дълг или данъци.

 

Най-общо обещаните допълнителните разходи може да се поставят в две категории – текущи и инвестиционни. За разлика от минали години, когато правителствата спестяваха от публични инвестиции, сега това поле за маневриране ще бъде силно ограничено. Неизбежни например са плащанията за новите изтребители за военната авиация и за новите бронирани машини за Сухопътни войски. Строителството на конкретни пътни участъци като довършването на магистрала „Хемус“ и скоростния път от София до Видин, който е ключов както за експорта на български стоки, така и за управленската програма на новата коалиция.

18-21 tabl

 

Текущите разходи също се делят на неизбежни и евентуални. В първата влизат увеличението на минималните пенсии и двойното повишаване на учителските заплати. Във втората се нарежда по-сериозната индексация на останалите социални разходи (включително други пенсии), която ще се случи само ако бюджетът може да си го позволи.

 

Асфалт и пак асфалт

Като най-сериозен управленски ангажимент се очертава строителството на пътна инфраструктура. Причината е, че за довършването на магистрала „Хемус“, бърз път от София до Видин, както и до Калотина няма да има европейско финансиране и сметката ще трябва да се плати изцяло с национални средства. Изключение е възможно, ако се постигнат икономии при строителството на магистрала „Струма“, но това е малко вероятен сценарий.

При постигната в България досега средна цена от 4 милиона евро на километър първокласен автомобилен път (магистрала или четирилентово шосе) само довършването на магистрала „Хемус“ и свързването й с Русе, Ловеч и Велико Търново би струвало около един милиард евро. Между 300 и 400 милиона евро би струвал пътят от София до Видин, главно заради участъка между Ботевград и Мездра.

Освен тези ключови пътища новата „двойна коалиция“ обещава и строителството на тунел под прохода Шипка. Неговата цена би била около 20 милиона евро за километър, а в пакет с шосетата, които трябва да свържат тунела със сегашната пътна инфраструктура, общата стойност на проекта би надхвърлила половин милиард евро.
18-21 graph

Изчисленията са на Любомир Дацов, който беше зам.-министър на финансите два мандата. Според него подобно мащабно строителство формира обща цена от 2 милиарда евро, което прави 4% от брутния вътрешен продукт. „Няма как държавата да намери такива ресурси, като се имат предвид всички останали ангажименти, които трябва да изпълнява. Това би означавало или част от тях да се изоставят, или да се потърси някаква форма за публично частно партньорство, при която частни компании да построят дадени участъци и да ги поддържат срещу събирането на ТОЛ такси“, коментира Любомир Дацов.

Всъщност никой не оспорва необходимостта от тези инфраструктурни проекти. Проблемът е, че заради дългогодишното им забавяне тяхната реализация вече е крайно належаща, а осъществяването ѝ в пакет изисква стягане на колана в други разходни сфери, за да се държи под контрол общият бюджет на държавата.

Военните

Втората най-сериозна задача е да се реши окончателно въпросът с доставката на нови изтребители за военновъздушните сили. Цената, която се споменава в публичното пространство за самолетите „Грипен“ (най-вероятния избор на управляващите), е около 1 милиард лева. Отделно към тази сума трябва да се добавят плащанията за въоръжение и най-вероятно общият разход ще е значително по-голям. Част от тази тежест ще бъде смекчена заради офсетната програма, чрез която се очаква част от цената да се върне в българската икономика, но тя първо ще трябва да се плати от управляващите и след това ще започне да носи икономическа активност и растеж.

Добрата новина при този разход е, че инвестициите за обновяване на въоръжените сили ще бъдат включени в общите разходи за отбрана, които сме длъжни да правим като членове на НАТО. Ангажимент на всяка страна членка е да харчи 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана всяка година. В момента страната ни спазва това задължение наполовина. Много е вероятно това да продължи в началото на мандата и да бъде една от бюджетните икономии, като България достигне изискваните 2% в последните години от евентуалното пълно управление на бъдещото правителство, което се поставя като главна задача пред новата коалиция от лидерите на участващите партии.

Обратното – да се достигнат изискваните от НАТО 2% от БВП още през тази и следващата година, ще струва допълнителни два милиарда лева на бюджета. Те може да отидат за друго въоръжение, за заплати или за подготовка и учения на военните, както и за мисии по опазване на границата, но разходът си е разход.

Учители и образование

Много сериозен изглежда и ангажиментът за удвояване на заплатите в сферата на образованието. Общо учителският персонал наброява повече от 100 000 души и вдигането на възнагражденията им само с 10% от началото на тази година повиши разходите с малко над 100 милиона лева. Това означава, че двойното им повишаване ще струва допълнителен един милиард годишно. Подобна сума най-вероятно ще бъде по-малко от един процент от брутния вътрешен продукт след четири години, когато е крайният срок за изпълнение на ангажимента, но е обещание, от което трудно ще може да се избяга.

Пенсии

Другият голям разход, който на пръв поглед има по-поносими размери, е увеличаването на минималните пенсии. Ангажиментът на управляващите е да повишат най-малките пенсии. Това са тези, които попадат в диапазона между минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е 165 лева, и прага от 200 лева, за който коалицията се споразумя. Изчисленията на Националния статистически институт показват, че такава мярка ще струва 23,5 милиона лева месечно, което прави 282 милиона лева допълнителни разходи на годишна база. Това е около 0,3% от брутния вътрешен продукт и изглежда незначително на фона на всички останали разходи.

Подобно увеличение само на минималните пенсии обаче би довело до недоволство сред осигурените и натиск за повишаване на всички останали пенсии. Обратното би било лош стимул и би отказало хората да се осигуряват, след като видят, че няма значение колко реално внасят в бюджета под формата на пенсионни вноски, след като държавата може да променя размера на последващото плащане само с едно решение, и то не в полза на всички.

Евентуално прилагане на същия коефициент на индексация (21%) за всички пенсии ще означава допълнителен разход от 140 милиона месечно, или 1,7 милиарда през 2018 година, което е близо 2% от БВП. Освен че изглежда нереалистично, управляващите не казват нищо за подобен сценарий.

Обещаваното от тях увеличение на останалите пенсии най-вероятно ще остане само на думи. Преизчисляването на парите на възрастните хора, които са се пенсионирали преди 2009 г., се обвързва със спестявания, които държавата ще постигне от разкриването на фалшивите инвалидни пенсии. Това, за което не става дума, е, че при сегашното законодателство инвалидните пенсии са обвързани с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Нейното увеличение би означавало да се повишат и те, или техният размер да се отвърже от минималната пенсия. Последното би било пълен абсурд и скандал, защото лишава от права най-уязвимите българи, смята бившият социален министър и депутат от ДПС Хасан Адемов.

„Има общо шест вида инвалидни пенсии. Ако минималната пенсия бъде увеличена, същото ще се случи и с инвалидните пенсии, които се получават от почти половин милион души. Не е сигурно дали, когато са давали обещания, новите управляващи са имали това предвид, или смятат да развържат размера на инвалидните пенсии от този на минималната пенсия”, казва Адемов. Това е аргументът му да твърди, че всички мерки, обещани от ГЕРБ и националистите в областта на социалната политика, попадат някъде между неясното и невъзможното.

Какво пропускаме

Сметката дотук включва разходи, които управляващите трябва да направят заради публичните обещания, които са дали, и заради ангажимента най-после да започнем да харчим за отбрана толкова, колкото всяка друга страна, членка на НАТО, е поела ангажимент да харчи.

Извън тези планове остават разходите по програмата за саниране. Двойната коалиция планира да разшири обхвата ѝ и до тухлени и еднофамилни жилища. Ако правителството продължи да харчи по милиард на година, както досега, това ще са допълнителни три милиарда отвъд тези, за които ни е известно досега.

До момента управляващите все още не са извършили плащанията си по санирането, което се е случило дотук. Първият милиард по програмата е във фискалния резерв като наличности в извънбюджетна сметка, а вторият милиард, за чието влагане е поет ангажимент, още не е заделен. Така дори абстрахирайки се от въпроса дали това е най-справедливият и ефективен начин да се подпомагат домакинствата, остава голямата въпросителна кога и как средствата ще бъдат платени на Българската банка за развитие. В момента тя е буфер в отношенията между общините и строителните фирми, но в един момент институцията ще се нуждае от ресурс, за да изпълнява дейността си.

Равносметка

Извън всичко дотук, както всяко друго правителство, така и двойната коалиция ще бъде принудена да балансира между исканията за допълнителни средства във всяка от областите на държавното управление, която не е изрично посочена като приоритет в предизборната кампания или при сформирането на новия кабинет.

Какво има насреща като приходи? Според пролетната макроикономическа прогноза на финансовото министерство през всяка от следващите три години в номинално изражение брутният продукт ще расте средно с по 5 милиарда лева. Ако държавата запази преразпределението през бюджета на средните за последните години равнища между 36% и 38%, тя ще увеличава бюджетните си приходи с по 1,8 до 1,9 милиарда лева годишно. Това е около 20% по-малко от очакваното увеличение на разходите за всяка от разглежданите години, като се вземат политическите ангажименти без обективно неизбежните допълнителни плащания. Ако се добавят и те, излиза че без допълнително ограничаване на сивата икономика правителството ще отбележи още четири години на бюджетен дефицит. Според Любомир Дацов средният дефицит, който държавата може да регистрира през следващите години, ако управляващите следват ангажиментите си, ще бъде около два милиарда лева. „Това означава поемането на най-малко осем милиарда лева допълнителен дълг в рамките на един пълен мандат“,е заключението на Дацов.

Никое правителство в последното десетилетие не е идвало на власт с подобен размах на обещанията за харчене. Първият кабинет на ГЕРБ постоянно опитваше да балансира държавния бюджет, вторият дойде с обещание за стабилност след управлението на Орешарски. Дори обещанията на правителството на БСП – ДПС бяха по-премерени – за бързо възстановяване на ДДС и за спиране на просрочията в заплащането на изпълнени обществени поръчки. Последващите действия на правителството „Орешарски“ доведоха до по-големи разходи и задлъжняване, които не бяха предварително обещани.

Главният икономист на една от петте най-големи банки в България коментира, че страната върви по пътя на Полша и след едно десетилетие може да има публичен дълг между 60 и 80% от брутния си вътрешен продукт. „Разликата ще е в това, че в Полша дефицитите и дълговото финансиране се използваха за социална сигурност и пазарни реформи, а в България ще се случват хаотично и без видими ползи за обществото“, е мнението на банкера.

Още по-краен в изказването си е бившият финансов министър и бивш депутат от ДПС Петър Чобанов. Според него няма начин новото правителство да изпълни всички поети ангажименти, без да се стигне до системна политика на бюджетни дефицити и нова порция задлъжняване.

От ГЕРБ за момента предпочетоха да запазят официално мълчание. Бившият председател на бюджетната комисия Менда Стоянова, както и бившият (а най-вероятно и бъдещ) финансов министър Владислав Горанов не направиха коментар. Неофициалното мнение на участник в преговорите между ГЕРБ и патриотите е, че финансовата стабилност ще бъде поставена на първо място и няма да се допусне прекомерно задлъжняване. Освен критики за неизпълнени обещания последното дава възможност на националистическите партии или част от тях да торпилират управленската коалиция в удобен за тях момент.

Оригиналът на статията е публикуван в последния брой на списание „Икономист“

Tags , , , , ,
към цялата статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>