В този текст ще опитам да обясня, какво е съвременен олигарх от източноевропейски тип, какво са провинциалните олигарси и какво ги отличава от обикновените престъпници. Но тъжният извод ще бъде, че всеки от тях е докато може да са различно вредни за обществото, те са и еднакво безполезни, а ги имаме с много.
Олигархът притежава бизнеси, които зависят от добрите му отношения с държавата. Например – може фармацевтичните му компании да са сред основните доставчици на публичната здравна система. Опитва да бъде посредник при приватизационни сделки, и да приватизира държавни активи, ако може на цена под пазарната. Или просто разчита да не го гонят данъчните служби и регулаторите.
Поставя се в услуга на правителствата, като превръща бизнеса си в машина за препиране на пари от политическа корупция, или ползва медиите си да лъска имиджа на престъпници на държавни постове.
Той е натрупал първия си милион по различни начини. Може да е сключвал сделки на ръба на закона, а защо не и нарушавайки го. Може просто да е получил парите на готово в куфарче, като близък до номенклатурата на умиращия комунистически строй.
Малко след натрупването на първия милион започва да мисли за пълно легализаране и разрастване на бизнеса си. Започва сливания и придобивания в частния сектор. Предпочита да подкупва, вместо да заплашва и да убива.
Това го отличава от бандитите-злодеи. Макар че олигархът също може да е престъпник, поне не е убиец. Но ако бандитите-злодеи оцелеят достатъчно дълго и инвестират достатъчно умно, че да измият името си, един ден също могат да станат олигарси. Те също ще вършат работа, с която правителствата не смеят да се захванат лично.
В тази смесица от нечистоплътници откроявам поне три прослойки – бандитите-злодеи, провинциалните олигарси, и лъскави столични олигарси.
Всяка от тези прослойки презира другите две. Бандитът завижда на олигарсите, защото те не са си цапали ръцете с оръжия и кръв, но въпреки това са също толкова недостойни да се нарекат елит. Провинциалният олигарх презира бандитите-злодеи, защото те му дишат във врата и могат да го изравнят в катеренето по стълбичката на елита. Мрази и столичните олигарси, които са се научили, че като седнат на маса с много прибори, трябва да започнат с най-външните и с всяко ястие в менюто да минават към по-вътрешните, а като привършат някое, трябва да поставят вилицата и ножа в чинията, разположени успоредно. Тази фалшива префиненост му е ясна, но при тях номерът минава, а той е приеман като парвеню.
За да ги настигне по популярност провинциалният олигарх трябва да инвестира във футболен клуб, да го направи шампион и да стане популярен, а после, при мачовете от евротурнирите, да седне в ложата до някой държавник, който иска да щипне от популярността на спортните успехи.
Злодеите-бандити също инвестират във футбол
Изтънчените столични олигарси са спечелили най-много, но вече са и най-прецакани. Те сякаш са стигнали до върха на възможностите в своята държава. Провинциалистите и бандитите са достатъчно схватливи и вече прилагат техните номера – подлагат се на правителството, членуват в работодателски организации, дори ги оглавяват, листват компаниите си на борсата.
Всеки гледа да извлече максимума, докато кара сърф по една, или друга политическа вълна, събира контракомпромати срещу политическите си покровители, знаейки, че те използват службите за да ги държат на каишка.
И така, докато минат едно-две поколения. Докато бъдат наследени от своите деца, които са изучени в западни училища, и които не са били принудени да вършат престъпления, за да натрупат богатства.
Тогава техните наследници ще поискат да станат олигарси от модерен западен тип – ще се грижат за защита на семейните богатства, а не да заграбват още и още. Бъдещото трупане на богатство ще зависи от способността им да правят пари в нормална среда.
Но това ще е един ден
Засега те ще се обиждат на „мастия“, ще обръщат внимание на това кой колко гел си слага на главата, ще се хвалят, че са построили по някой друг стадион, докато онези, които не са нито олигарси, нито бандити-злодеи, в най-добрия случай са направили само някоя къщичка за птиченца. И ще забравят, че ако нямаха малко повечко късмет, отдавна щяха да отмарят я “Орландовци”, я в “Банишора”.
към цялата статия