Когато „Левски“ отпадне рано от евротурнирите, това радва привържениците на ЦСКА. Обратното също е налице. Но провалите на двата най-популярни български клуба рядко са предизвиквали въодушевление сред феновете на другите клубове в страната. В контраст, издънката на „Лудогорец“, който отпадна още в първите си квалификации за шампионската лига от неизвестния молдовски отбор „Милсами“, се превърна в повод за всенародна радост. На пръв поглед изглежда необяснимо защо един отбор с бедна история, която изключва епични противопоставяния в елитната дивизия, е обект на толкова много злоба. Причина обаче има и тя се нарича Кирил Домусчиев.
Всъщност „Лудогорец“ имат много приличен състав и това бе видимо още от контролите наклуба в Англия през 2013 година. Някои от играчите като националния вратар Владо Стоянов просто будят симпатии, и няма как да е иначе, след като видимо запазва земен поглед към живота, въпреки сваляните шапки. Нещо повече – остава положителна фигура и след като го пренебрегнат в национала да бъде резерва на хронично дънещия се Николай Михайлов.
Кирил Домусчиев е парвеню, не може да скрие комплексите, които произлизат от този факт и това настройва хората срещу клуба му.
Не така стоят нещата обаче с полевите състезатели. Иначе колоритният Кузмин Моци видимо парадира с усещането си за безнаказаност. Влиза в единоборствата като каратист, показва обидни жестове и очаква това да му се размине при заседанията на дисциплинарната комисия. Защо ли? Ами защото цялото ръководство на футболния съюз – от дисциплинарната комисия до изпълнителния комитет благоговее, или се страхува от собственика Кирил Домусчиев.
Това парвеню, комбинира в себе си два комплекса. Натрупал е парите си преди да придобие добър вкус и стил, и освен това има анатомична специфика, за която покойният генерал Александър Лебед би казал, че главата му е твърде близо до задника.
Публичното извинение на Домусчиев към журналиста, когото нарече „олигофрен“, само даде оправдание на слагачите отново да започнат да го превъзнасят.
Домусчиев парадира с близостта си до властта, както прави и Илиана Беновска, а после си позволява да съди журналисти, бизнесмени и се изживява като говорител на българския бизнес. Между другото, оглавяваната от него работодателската организация е най-доброто лустро за репутацията на олигарсите.
Ако някой си мисли, че извиненията на Домусчиев към журналиста, когото нарече „олигофрен“, имат стойност, може да си спомни с какъв тон месеци по-рано се оплакваше от друг журналист – Димитър Тренев. Затова извиненията към „олигофрена“ могат да се разглеждат като чист водевил, дал морално оправдание на слагачите да продължат да го хвалят въпреки безспорния му фак-ъп, който всъщност си бе рецидив.
Това слагачество на част от спортните журналисти, че и цели медии накара футболното общество да намрази отбора му. Заради пренебрежителното отношение към техните отбори, заради превъзнасянето на неговия „Лудогорец“, хората си изградиха навика да мразят клуба от Разград.
И това, което направи загубата на „Лудогорец“ от молдовския „Милсами“ знакова не е самата загуба. Това е усещането за наднационална, дори вселенска справедливост, която достигна не клуба, но неговия собственик. Може би, ако Кирил Домусчиев спре да се представя като полубожество, отборът му ще възвърне част от загубените симпатии сред обществото извън Разград. Тогава също ще има загуби, но те няма да са повод за всенародна радост.
към цялата статия