Политическият живот все по-рядко ни позволява да чуем всеобхватна и точна оценка по наболял въпрос в речта на български държавник, която да съдържа относително малко политически манипулации. Е, на 25 февруари 2015 година финансовият министър Владислав Горанов произнесе подобно слово и е добре да се замислим над думите му.
Той е един от най-противоречивите министри във втория кабинет на Бойко Борисов, страдащ от надменното си поведение, той прави повече врагове, отколкото съюзници. Но ако човек се вслуша в думите му, ще види, че той опитва да постави за обсъждане въпроси, от които всички останали политици бягат.
„Каква държава искаме?“ Държава с повече социална сигурност и повече публични услуги? Или държава с повече лична отговорност и минимална намеса на правителството? И готови ли сме да платим за избора, който правим? Готови ли сме да вдигнем данъците, ако изберем първото? Или да ограничим сивия сектор в опит да предотвратим вдигане на данъците?
Горанов се осмели да каже, че държавата преразпределя само 35% от брутния вътрешен продукт и че на определени групи от обществото това не им харесва. И че тяхната воля също не може да се пренебрегне и че трябва да се балансира между различните обществени интереси.
Речта му (пълният запис можете да чуете тук) е 45 минути и изобилства както от сарказъм, така и от правилни разсъждения. Първите 30 минути са анализ как се стигна дотам, че в следващите 3 години трябва да плащаме 12 милиарда лева стари дългове. Най-интересното започва в минута 29. И тук по-долу цитирам екстракта от последните 15 минути на изказването му. Когато парламентът публикува стенограмата, ще кача пълен текст.
Но преди това, ето най-важното
…Някои хора казват дефицитът трябва да бъде занулен. Съгласен съм. Аз ще предложа мерки. Само че не знам дали ще ви харесат. Когато говорим за приходната част на бюджета, ние щадим бизнеса. Когато говорим за разходната част на бюджета, ние правим политика. Когато говорим за дефицита, Горанов е бил лош. Горанов е никой. Горанов е сегашният финансов министър. Утре е някой друг, но дефицитът си остава. Ако мислите, колеги, че трябва да изхарчим сребърния фонд … че трябва да изхарчим валутните резерви на БНБ, защото отляво и такива идеи са идвали, ако мислите, колеги, че трябва да изхарчим средствата, трупани за управление на ядрени мощности, можем. В тази зала може да се вземе и това решение. Но ако не искаме това, колеги, трябва да се подготвим за това, че в следващите 3 години трябва да връщаме 12 милиарда, които сме изхарчили преди това. Като свидетел в опозиция, като подбудител в коалиция, или като извършител в управлението. Всеки един от нас. Тези 12 милиарда вече са изхарчени преди първи януари 2015 година. Трябва да си ги върнем. Те не са на българското общество, те са взети назаем и вече са изхарчени…
…Дългът не е причина. Той е следствие. Дефицитът не е причина, той е следствие. Дефицитът е превишение на разходите над приходите. Дайте да не харчим. Или пък ако не искаме така да структурираме участието на държавата в преразпределението на благата. Стига сме се хвалили, че са ни ниски данъците, давайте да ги вдигаме и да балансираме сметката. Аз не искам да вдигаме данъците. Не е справедливо, не е редно преди да сме си свършили работата. Преди да сме си събрали приходите. Като си съберем приходите и като видим колко могат да са те, а те могат да бъдат много повече от това, което планираме в българския бюджет, като си съберем приходите и видим, че не стигат, и че българското общество е едно посткомунистическо общество, което разчиташе на сто процента на държавата, 25 години по-късно ние да го караме да разчита на 35% от нея. Толкова е дялът на преразпределение. Не можем лесно да го привикнем това общество от едната крайност към другата. Само че съзнателно през годините всеки един от вас, който е бил в тази зала, се е клел в разходната част и е претендирал, че е много коректно и печели икономически предимства на България да бъдем с ниска преразпределителна тежест и с нисък дълг. Кога, колеги, се свалиха данъците – по времето на тройната коалиция. Похвално, поддържаме тази политика, харесва ни. Ние от ГЕРБ не искаме да повишаваме данъците, не искаме да се пипат. И в нашата политическа програма пише „непромяна на съществуващите преки данъци в никаква посока“. Обаче има дефицит. Не стигат парите. При тая данъчна система толкова събираме. Можем да съберем още повече. Ще положим усилия с ваша помощ да настроим законодателството и да убедим българския бизнес, че политика се прави през разходната част на бюджета, а не през приходната…