Когато елинските кораби стигат бреговете на Троя, никой не смее да слезе от тях. Причината е пророчество, според което първият стъпил на брега, ще бъде убит. Ступорът е преодолян с хитростта на Одисей, който хвърля щита си и скача върху него. После и останалите слизат на самия бряг и първият от тях загива.
Горе долу същото овчедушие плаши политическата ни класа да не говори за балансиране на бюджета в такава посока, че да финансира една работеща държава. С този текст опитвам да повдигна въпроса докога ще разглеждаме бюрокрацията, бюджетния дефицит и дефицита на държавност като три проблема, които се нуждаят от едновременно решение.
Тази догматичност кара управляващите (без значение от коя партия) да не пипат нищо и да се размърдват само, когато ги сритат от НАТО или Европейската комисия.
Най-прясното доказателство
Предидентът Росен Плевнелиев за пореден път поиска от политиците да осигурят на въоръжените сили адекватно обезпечаване, че те да си вършат работата като нормална натовска войска. Това беше поредното изкрякване на държавния глава, но честотата, с която Роско опитва да нададе глас, се ускорява.
За да разберем какво означава това, е добре да си спомним, че държавният глава започна да се прави на загрижен, след като през януари в България пристигна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Цел на посещението му бе да ни подсети, че сме слабо звено в системата за колективна сигурност и слабостта ни вече става заплаха за целия алианс. Не е някаква проява на характер от страна на Плевнелиев, че се изказва все по-настойчиво за превъоръжаване на отбранителните ни сили. Това е плод на полезния външен натиск. Ако нещо бе родено в главицата на държавния ни глава, или от неговия екип, той нямаше да подпише указ за обнародване на бюджет 2015 само четири седмици преди Столтенберг да дойде и да го срита по глезена за подсещане.
Но въпросът е много по-сериозен. Освен за чисто бюджетни дефицити, които се мерят като разлика между годишните приходи и разходи, тук става дума за дефицитът на държавност и настоятелните напомняния на международните ни партньори са само симптом за този дефицита на държавност.
НАТО се притеснява, че нямаме самолети, кораби, машини за пехотата и мотивирани военнослужещи. Европейският съюз се притеснява, че ако чужда фирма инвестира в България, местните ще я рекетират, а българският съд ще ги защитава. Затова и ни критикуват.
Обратно – образованието, здравеопазването и пенсионната система все още не са директен проблем за Европа и поради това в тези сфери няма особен натиск за реформиране. Но това не означава, че тези проблеми не съществуват и че не се нуждаят от решение. Просто няма външен натиск, но и той ще се появи.
Когато българите, мигриращи за добро здравеопазване и социални грижи се увеличат до степен, че да натежат върху социалните системи на богатите западноевропейски държави, ксенофобският език на Найджъл Фараж може да се превърне в нормална и оправдана държавна политика.
Всички тези проблеми са симптоми за една болест и тя се нарича „Дефицит на държавност“.
Дефицитът на държавност показва онези обществени проблеми, които обществото е решило, че трябва да се решават от държавата, но реално държавата не работи и присъствието й във въпросните сфери е само формално.
Дефицитът на държавност може да се запълни с наливане на средства по предназначение. Откъде да дойдат те, е друг въпрос. Може да се осигурят от орязване на сивата икономика и вдигане на данъчните приходи. Може и с повишаване на държавните разходи, респективно с увеличаване и на данъците, или на държавния дълг.
Но дефицитът на държавност е проблем, който може да се реши без да се чака оптимизиране на бюрокрацията. Ако някой политик мисли обратното, добре е да го каже на раково болните, които чакат нередовните доставки на лекарства, на слабообразованите деца в дълбоката провинция.
И точно това се опитва да ни каже премиерът Бойко Борисов, когато твърди, че заради фалита на КТБ няма пари да се купят нови изтребители. А по времето на първия му мандат, защо не бяха купени? Тогава КТБ не беше фалирала и не бяха наляти 3 милиарда за компенсиране на вложителите.
Единствената разлика между тогава и сега, е че Русия отново се приема като реална заплаха за НАТО и днес съюзниците ни искат да си изпълняваме задълженията, докато тогава преди 5 години не се замисляха за нас кой знае колко.
Но това не променя факта, че дефицитът на държавност съществува с години и пет партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака и така наречения „Реформаторски блок“ не правят нищо за да го преодолеят.
към цялата статия