Когато някой отчаяно се бори за властта, може би има причина.
Точно затова става дума и днес, когато университетът, наречен „Стопанска академия Димитър Апостолов Ценов“ в град Свищов, е раздиран от борби за овладяване на ректорския пост. Но защо един стол, бил той и ректорски, е толкова важен?
През януари 2010 година вестник “Труд” съобщи, че доценти от Стопанската Академия в Свищов са разследвани от Националната агенция за приходите. Това стана причина Капитал и Дневник да изпратят по един човек на място и казусът да бъде разработена и от нас.
Заминахме заедно с Иван Михалев, който направи изключително задълбочено проучване и установи, че едни от най-популярните и влиятелни преподаватели управляват фирми, които посредничат или извършват сделки с имоти на вече мъртви босове от ъндърграунда и техни близки роднини.
Тези обстоятелства дадоха информационния повод отново да се зашуми около академията и да се извадят старите мръсотии за пореден път.
Ректор, който е изтеглил дисертацията си за доктор на науките, заради обвинения в плагиатство, малко преди да се докажат. Система за взаимно цитиране в публикациите и учебниците, писани от малка група преподаватели, които по този начин си придават академична тежест.
Задължаване на студентите да купуват учебници и помагала, без които не могат да се явят на изпитите. Към това се прибавиха и обвинения (по мои спомени останаха недоказани) за нередности при възлагането на поръчки за ремонт на студентските общежития.
Този обстрел на академичното ръководство обаче нямаше за цел да промени лошите практики в учебното заведение, или да катализира отстраняването на гнилите ябълки.
Атаката беше политическа, но затова си дадох сметка известно време, след като моите и на Михалев статии бяха публикувани.
Преподавателите от ВУЗ-а формират елита на град Свищов и много от тях са общински съветници. Разпределят бюджети, пишат проекти за усвояване на еврофондовете и освен това се разпореждат с държавната субсидия за университета и постъпленията от студентски такси.
Тази група елитни ръководители на първостепенни разпоредители с бюджетни средства се държеше като монолитно звено с академична фасада до 2009 година.
Годината, в която ГЕРБ спечели първите си парламентарни избори и сформира правителство, маркира разделението на монолитната група по политически принцип. По това време академичното ръководство и ръководството на общинския съвет бяха концентрирани в преподавателската група, клоняща към СДС, което към момента бе част от така наречената „синя коалиция“.
Преподавателите, които искаха да участват във властта под знамето на ГЕРБ бяха намачкани – часовете им намалени и пренасочени към колежа в Свищов, която има статут на дъщерно полувисше училище. Професионалното намачкване на ГЕРБ-ерските преподаватели понижаваше техния авторитет и подриваше шансовете им да формират сериозно мнозинство в общинския съвет.
Не мога да твърдя със сигурност, но вярвам, че медийният фишек за разследванията на НАП срещу свищовски преподаватели, беше нищо повече от скръцване със зъби от страна на централната власт, че симпатизантите на ГЕРБ в Свищов не трябва да се репресират и може би дори трябва да получат равно присъствие при разпределяне на академичния и общински бюджети.
Накрая всичко приключи така, както и започна – без видима промяна в общинската власт и академичното ръководство, без публично огласяне на данъчни нарушения, без извинение от страна на НАП за причинените неудобства и оронения престиж.
Защо се получи така, мога само да гадая и ще споделя предположението си – била е постигната сделка, която удовлетворява хората на ГЕРБ в Свищов.
Днес, пет години по-късно, научавам, че в Стопанската академия има общо събрание за избор на ново ръководство, но процедурата се опорочава. Обясненията на медиите са, че крилото до Величко Адамов, който не може да заема ректорския пост още един мандат, иск да наложи свой човек, включително като възпрепятства и издигането на алтернативни кандидатури.
Оказа се, че частна охрана и полиция не допускат журналисти до общото събрание и опитват да скрият случващото се от погледа на обществото.
Почти съм сигурен, че ако сега се направи някое разследване на ситуацията, ще се установи същото боричкане за власт със същите мотиви – водеща роля при разпределянето на общинския и академичните бюджети.
Но струва ли си това? В градинката пред ректората и възрожденската часовникова кула има паметник на дарителите, с чиито средства се е помагало на икономическото училище веднъж, след като е създадено с дарението на Димитър Апостолов Ценов.
Е, техният дух отдавна е прогонен. В свищовското висше училище трупането на знания и умения не са невъзможни, но се случват по изключение, когато малкото мотивирани преподаватели открият малкото мотивирани студенти. Всичко останало е бизнес – държавата превежда субсидия според броя на студентите, заради което всички стигат до последния четвърти курс, а за да продължи стипендията да тече, им се позволява и да завършат с надеждата, че ще се върнат да станат магистри.
Междувременно, те си купуват учебници и наливат средства в икономиката на града – дискотеки, кафенета, квартири и изхранват множеството таксита, което е странно, като си спомня, че по-мое време за един лев можеше да се стигне от източния до западния край на града.
Днес, когато отново виждаме грозно поведение от страна на професорите и доцентите, можем да сме сигурни.
Това не е грижа за студентите и за заведението като градина на познанието. Това е борба за бюджети. И затова училището не е в челната тройка на университетите, в които се преподава икономика. Макар да е посветено единствено на икономическите дисциплини.
към цялата статия