Професията на военния е една от най-рисковите. Негова работа е да лее кръв, да убива, и да жертва живота си, ако трябва. Но ако се случи военните да изтеглят дълга клечка и да не участват във война, веднага изникват спомени за военната служба – стрелби, учения, романтика и прехласнати жени, простотии. Без претенции за изчерпателност, в няколко графики показваме как е устроена армията и какво прави, когато не й се налага да се бие (при клик върху графиките, се отварят в по-голям мащаб).
Най-на дъното са войниците и сержантите. Те не са завършили военна академия и никога не стават офицери (поне в мирно време). На шахматен език това са пешките. Работа им е да изпълняват заповедите на офицерите, а свързващо звено са старшините и сержантите, които указват на войниците как точно да изпълнят заповедите на офицерите.
Незнайно защо, в държавите, които ценят военните си, политиците се обръщат първо към тях. В България те се споменават последни в обръщенията на президентите.
Офицерите са хора, завършили военни университети или академии. Тяхна работа е да взимат решения и да командват войниците си. Армията може и да защитава демокрацията, но не я прилага.
Генералите са най-тежките офицери. Често те седят в щабове и командват военните действия от километри. Често има изключения на отдадени генерали, които се радват на висока популярност сред войниците си.