Българската банка за развитие (ББР) вече ще може да кредитира компании, които не са обслужвали свои по-стари заеми до степен, че те са класифицирани като загуба. Това ще може да става с предварителното одобрение на Надзорния съвет на банката, предвиждат промени в нейния устав. Те са гласувани на общо събрание на институцията, което е проведено на 26 януари.
В процедурата по проучване на всеки кредитоискател банката проверява кредитната му история в Централния кредитен регистър на БНБ. На тези кредитоискатели, които имат задължения, квалифицирани като „необслужвани“ или „загуба“, кредитиране се отказваше. Заради високия потенциален риск, който носи отпускането на допълнителни заеми към такива клиенти забраната за кредитирането им бе вписана в старият вариант на устав на банката.
Рисковите операции ще се осъществяват с одобрение на надзорния съвет, чиято власт се увеличава значително.
Сега новият режим овластява Надзорния съвет да поема рискове, които до момента са били забранени на кредитната институция. Логиката наподобява хазартното поведение „двойно или нищо“, когато играч залага същата сума като от предходния си залог, който се е оказал губещ. Ако той спечели при второто залагане, си връща загубените пари от предходното, а ако не спечели загубата му се удвоява.
Разликата е, че банката има право да кредитира не само свои „лоши“ длъжници, но и такива на други банки, а новите заеми не е задължително да съвпадат по размер с вече отпуснатите.
Който ме познава добре, ще си спомни, че от март до декември миналата година работех в ББР. Като част от пресцентъра полагах огромни усилия да се създаде разбирането, че банката за развитие е нещо различно от търговските банки. Като такава тя трябва да поема по-големи рискове от търговските банки, но това не означава да подарява пари.
Например може да се оправдае отпускането на заем за стартираща фирма, която няма кредитна история, или обезпеченията, които може да заложи, не устройват повечето търговски банки. Или просто секторът, в който оперира, е приеман за по-рисков.
Но винаги, когато сме получавали запитване за една или друга кредитна сделка, сме отговаряли че няма заем, който да сме отпуснали и той да не е обезпечен на поне 115-120%. Тоест вярвали сме, че с кредитите, които отпускаме, защитаваме и интересите на банката и следваме принципите за благоразумие в кредитната дейност.
Ще подарява ли пари държавната банка
Тревожното в новия режим се състои в това, че ако една фирма не е обслужвала свои дългове към други банки, тя не просто е по-рискова. По подразбиране нейният бизнес модел е компрометиран и се счита за провален, след като не може да генерира достатъчно приходи, с които да финансира дейността си и обслужването на задълженията си.
Естествено може да се формулира евтината опорна точка, че има и жизнеспособни бизнеси, които са се препънали в трудностите на свитата икономика, но днес икономическият цикъл е в положителна фаза и поради това, трябва въпросните фирми да се подкрепят отново.
Ще видим. Но в новите условия за кредитиране на банката обезпеченията и процедурата по евентуалното им усвояване, ще са от съществено значение да се гарантира, че парите няма да се подарят на въпросните неблагонадеждни длъжници.
Безспорно промяната отразява и по-високата степен на риск в кредитната дейност на банката занапред.
Министерство на финансите, което контролира 99.99% от капитала на ББР до момента не е публикувало на страницата си съобщение за общото събрание и мотивите, с окито променя устава на подопечното си дружество.
Друга промяна, вдъхваща по-скоро спокойствие за обществото, забранява да се откриват експозиции към едно лице, или група от икономически свързани лица, в размер надвишаващ 10% от собствения капитал на банката.
По всяко време Управителният съвет на банката може да се увеличи до пет души.
Също така се посочва и, че Управителният съвет на ББР може да бъде съставен от минимум трима и най-много петима членове. В предишния си вариант съставът на Управителния съвет бе фиксиран на трима членове, а промяната означава, че в сега действащия управителен съвет на банката, може да влязат още двама души (в момента той е съставен от трима), без да се налага провеждането на ново общо събрание и допълнителни промени в устава.
Практиката показва, че всяко от последните три редовни правителства променя ръководния състав на банката за развитие в съответствие със своите виждания. Затова и възможността да се увеличи съставът на Управителния съвет, може да се разглежда като средство да се удовлетворят претенции на коалиционни партньори на ГЕРБ.
*От март 2014 до декември 2014 година работих като главен експерт “Връзки с обществеността” в Българска банка за развитие. Този текст е съставен по публично достъпна информация.
към цялата статия